Ръководителят на екипа на "Краун Ейджънтс"
ДЖОН БРАУН: НЕ ВСЕКИ Е КОРУМПИРАН 

в. "Капитал", 12.09.2009г.
Вера Денизова

Препоръките, които сте дали към минали правителства и все още не са изпълнени, са над 250. Защо са толкова много?

Тези 250 препоръки бяха направени през последните две години и половина и това е общият брой на всички препоръки, дадени по настоящия ни проект. Те са в различна степен на изпълнение и не са само за митниците – обхващат също данъчната администрация, други финансови области, ИТ отдела на МФ и др. Една част от тези препоръки са в процес на изпълнение. Например някои от тях са свързани с използването на анализ на риска в работата на НАП и митниците. В останалата част на ЕС митническите проверки се правят селективно. Опитваме се да внедрим този начин на работа и в България. Не можете да проверявате всеки товар и пътник, които влизат в страната.

Защо докладите и договорът на "Краун ейджънтс" с българското правителство  са секретни?

Не съм бил тук, когато са били взимани тези решения. Но в нормалните търговски договорни взаимоотношения винаги има клаузи за конфиденциалност.

Ясно е, че не може всичко да е на показ. Но когато държавата харчи парите на данъкоплатците, логично те да искат да знаят дали това се прави ефективно.

Аз съм много доволен от нашата работа и помощта, която сме оказали на българското правителство, което и да е било то. Не съм бил тук през всички години. Напуснах през 2005 г. и дойдох отново в края на 2007 г.

Какво се промени в българската митница, след като "Краун ейджънтс" стана консултант на България?

Има подобрения. Например в концепцията за работа на мобилните групи. Бяха изготвени ръководства за работа на служителите. Въведе се използването на анализ на риска, подобри се митническото разузнаване. Но отново искам да напомня, че в много от тези области ние започнахме почти от нула.

Каква оценка бихте дали на работата на българските митници в момента?

Много добра. Работата е на ниво, сравнимо с други европейски държави. През годините, в които съм работил в България, съм забелязал, че в цялото българско общество има много голяма самокритичност като цяло. В България картината не е толкова черна. Бил съм в други държави от ЕС, които са по-зле от България.

Хората обаче остават с впечатлението, че все още мобилните групи не работят така, както се очаква. Защо?

Доколкото съм запознат, резултатите от работата на мобилните групи не се публикуват. Вече няма наши съветници в екипите, работата ни е да ги съветваме.

Защо, след като отдавна са ясни проблемните сектори от гледна точка на акцизи, резултатите все още не са добри?

Преди няколко години администрирането на акцизите премина от НАП към митниците. Не всички служители от НАП обаче пожелаха да бъдат прехвърлени към митническата администрация и затова част от хората, които работят в сферата на акцизите, нямаха голям опит.

Защо за толкова години българската приходна администрация не успя да се пребори с корупцията?

Не всеки е корумпиран. А и в крайна сметка, за да има корупция, се искат две страни. Ако бизнесът попадне в ситуация да му бъде поискан подкуп, трябва веднага да подаде сигнал. И тогава системата трябва да се задейства и корумпираният служител да се разследва. Винаги ще има определен брой корумпирани служители където и да било по света. Но по-голямата част от хората в държавната администрация са честни. Това, което може да бъде направено, е да се ограничат условията за извършване на корупция. Има горещи телефонни линии за сигнали за корупция в митниците и в НАП. И вместо всеки само да се оплаква, хората трябва да започнат да подават сигнали – системите са създадени, за да бъдат използвани, и ако се окаже, че не работят, тогава трябва да започне да се вдига голям шум.